Шумни съседи, правни и технически решения

Нежеланите звуци, тоест шумовете, могат да имат изключителен ефект върху ежедневния живот. Те затрудняват или правят невъзможна почивката, а на пръв поглед нямаме контрол върху тях, дори когато се появяват в предвидимо време, редовно. В тази статия накратко правим преглед на типичните случаи и какви технически решения могат да се намерят, ако правните възможности евентуално вече са изчерпани или не са ефективни.

Типични случаи

Съществуват много видове шумни съседи — от обитателите до предприятията, ето няколко типични примера без претенция за изчерпателност:

• Хлопащи врати, силни стъпки
• Прекалено силна музика, домашни купони, продължаващи до късно през нощта, чуващи се през стената телевизор или видеоигра.
• Силно лаещи кучета или други домашни любимци
• Шумни градински работи, ремонт на жилище
• Шумна работилница, предприятие в съседство, вечерно музикално озвучаване

Като цяло може да се каже, че по-голямата част от такива проблеми изобщо не би трябвало да се появява, ако хората обръщат повече внимание един на друг и са кондиционирани за тясното съжителство, респ. ако в сградите се реализират решения за звукоизолация, звукопоглъщане и намаляване на шума с подходящо техническо качество.

Част от шумните съседи са толкова шумни, че това вече се сблъсква с някакво правило или нормативен акт, а останалата част от тях смущават жалващия се дори при спазване на нормативните предписания.

За постигане на решение в първа стъпка трябва да се идентифицира източникът на шум. Това не винаги е лесно: намирането и идентификацията на отдалечен трансформатор, шумно предприятие или някое от инсталационните съоръжения в сутерена на сградата не са от само себе си — в такива случаи целесъобразно може да е извършването и на измервания, при познаване на оплакването. Ако източникът на шум е известен или е очевиден, тогава е незаменима съществената, но учтива, търсеща общо решение, започната своевременно комуникация със съседите.

Тъй като в повечето случаи и от страна на шумния съсед има основателно искане — иска да използва инструментите си, да отглежда куче, да кани гости, да гледа телевизия и т.н., — трябва да се потърсят онези граници, в които той има възможност за това, без да смущава съседите. Ако съседът е отворен за сътрудничество, тогава обикновено може да се намери и практично и незабавно решение (напр. качествени, не тежки слушалки за телевизор/слушане на музика/игра), или може да се изгради разумен, приемлив за двете страни компромис, но в много случаи трайно решение действително предлагат техническата намеса — например подобряването на звукоизолацията, изграждането на шумозащитно решение и подобни. Тъй като много от решенията са най-ефективни, когато се монтират при съседа, близо до източника на шум, важно е поддържането на добрите отношения. Не във всички случаи обаче е възможно да се намери икономично техническо решение — в такива случаи целесъобразни могат да бъдат свързани с употребата искания или правно задължение, в краен случай — преместването.

Изисквания за шум — колко е „твърде шумно"?

За цяла Унгария граничните стойности на шумовото и вибрационното натоварване на околната среда се определят предимно от нормативни актове, в момента от 27/2008. (XII. 3.) KvVM-EüM együttes rendelet (а начинът на измерване на шумовите и вибрационни емисии — от 93/2007. (XII. 18.) KvVM rendelet). Според това дори в територия с голямоградска застройка не може да се причинява шум, по-голям от 55 децибела денем и 45 децибела нощем, което е по-тихо от обичаен разговор (типично ~60 dB). Освен националните постановления съжителството могат да регулират и местни наредби и правила. Такива могат да бъдат например:

• Общинска наредба за местното регулиране на защитата от шум и вибрации (например може да забранява поддръжката на зелени площи, тоест градинските работи в почивно време)
• Общинска наредба за основните правила на общественото съжителство, както и за правните последствия от тяхното нарушаване
• Вътрешният правилник на етажната собственост.

Съществено е, че граничните стойности, свързани с шума, следователно зависят и от положението и характера на имота. Важен въпрос обаче е и до каква степен граничните стойности на шума показват дали реално възниква смущаващ ефект. Срещаме много случаи, в които граничните стойности са изпълнени, но шумовете въпреки това смущават жалващия се. Това може да е защото, освен различията, произтичащи от индивидуалната чувствителност, звуковите ефекти — а с това и шумовете — е изключително трудно да бъдат концентрирани в едно числово значение с еднотипно съдържание за всички, поне защото обикновено силата на звука се различава според височината на тона и защото дългосрочното осредняване скрива моментните внезапни шумове, които обаче са много смущаващи (за тях предписанията иначе вече и сега са добре подготвени). Съответно методиката за измерване и оценка, свързана с шума, непрекъснато се развива и става все по-комплексна, но в нормативните актове те обикновено се появяват едва по-късно. Тоест между съответствието с нормативните актове и реалния смущаващ ефект няма съвършено съгласувано — така че може да бъде оправдано да се търсят технически решения, които третират проблема индивидуално, с по-добро качество от минималните предписания на нормативните актове.

Мога ли да повикам полицията?

Срещу определени, очевидни видове шумотворене е лесно да се действа: например при нощен домашен купон, смущаващ много хора, може да се повика полицията (въз основа на Закон II от 2012 г. за нарушенията, процедурата по нарушения и за регистрационната система за нарушения, и приложимия за шумотворенето Ptk. чл. 5:23, който общо говори за използването на вещи и забранява смущаването на други). На практика полицаите обикновено първо само предупреждават, но при основателен втори сигнал (дори в същия ден) могат да наложат и глоба. Срещу обитателят, нарушаващ нормите на съжителство, ще получи толкова наказания, колкото процедури по нарушение се образуват. А съгласно горепосочения закон за нарушенията, ако глобата не може да бъде събрана, тя трябва да бъде превърната в обществено полезен труд или арест. Не е вярно следователно, че властите никога не правят нищо и не държат отговорен нарушаващия съсед — но е факт, че властта може да действа само ако съседите подадат сигнала.

Действащи власти — къде да се обърнем с оплакване?

Не всяко шумотворене е случайно, а често преценката на самия съществуващ проблем не е черно-бяла. Като цяло в отделна статия се занимаваме подробно с възможностите (Смущаващ шум — официална процедура за защита от шум или защита на владението), по-долу обобщаваме само същественото.

При търсене на правна защита срещу редовни или непрекъснати шумови ефекти (напр. произлизащи от промишлена/търговска/ресторантьорска дейност) може да бъде образувана процедура за защита от шум. В този случай официалните правомощия обикновено се упражняват от секретаря на общината/района. Важно е да се отбележи, че макар договорите за етажна собственост („вътрешни правилници") могат да съдържат предписания за някои звукови и шумови ефекти (напр. „забранява се косене на трева след 20 ч."), тези договори обичайно не могат да съдържат система от санкции.

При случаен или променлив източник на шум (напр. спортно събитие, лаещо куче) не може да се образува процедура за защита от шум — тези съседско-правни правни спорове попадат в категорията на защитата на владението: такава процедура може да бъде поискана в рамките на една година след нарушаването на владението, също при секретаря, а след една година — само при съда. Всички доказателства, необходими за разглеждането, трябва да бъдат посочени и приложени от подателя на искането. При тяхното наличие секретарят провежда процедурата си в рамките на няколко седмици, обикновено с проверка на място и изслушване на засегнатите. Ако може да бъде установено поведение, нарушаващо владението — или може да се приложи друг нормативен акт, напр. може да бъде образувана процедура от орган за защита на животните и да се установи, че кучето лае поради лоши условия на отглеждане, — тогава секретарят разпорежда възстановяване на първоначалното състояние и/или забранява на нарушаващия владението да продължи нарушаващото поведение.

Възможности за защита, технически решения

Възможно най-желаното решение винаги е обсъждането на проблемите, защото най-добре може да се потиска всеки шум, ако той изобщо не се ражда.

Факт е и това, че много съществуващи жилищни сгради (напр. построени отдавна панелни жилища) имат стени, които не изпълняват предписаните днес в нормативния акт изисквания за звукоизолация (въздушна звукоизолация). За съжаление, ако някой е закупил жилище, построено преди няколко десетилетия, в огледано състояние, впоследствие е практически безнадеждно с дело да се постигне каквото и да е обезщетение. Преди покупка си струва да се извърши измерване или проектите да бъдат прегледани със съдействието на акустичен експерт.

Наред с непремисленото, в по-лошия случай — изначално недостатъчно проектиране, и небрежното изпълнение може да причини проблеми: вибрациите се пренасят не само от стените, но и от неправилно свързаните или разделени конструкции, гредите на плочите, дори и от съоръженията на сградните инсталации. Мнозина грешно мислят и че добре изградената топлоизолация ще изолира добре и звуците. Това никак не е непременно така, нещо повече — ефектът може да бъде и обратен, това винаги трябва да бъде внимателно изследвано.

Наред с въздушните звуци, и структурните звуци могат да причиняват значителни смущения. Ударните звуци, тропотенето на живеещия над нас съсед, шумовете, излизащи от помещенията с инсталации или от магазина или фитнеса в етажната собственост, могат да бъдат изключително смущаващи. Най-доброто решение е внимателното проектиране преди строежа; но какво можем да направим, за да подобрим вече съществуваща ситуация?

Статията продължава — ще се говори още за тези