Слухова свръхчувствителност, патологично усилване на силата на звука — технически възможности?

Слухът ни е резултат от комплексна органна и мозъчна работа, в която има по-малки различия, но и много прилики. Когато обаче слуховата система показва някакво по-голямо отклонение или разстройство, евентуално се повреди, това оказва значителен ефект и върху развитието на речта, социалните ни умения и емоционалния ни свят. Отклонението от обичайното, или свръхчувствителността на слуха, се характеризира преди всичко с реакцията ни към чутото. Това може да има за причина различна обработка от страна на здрав слухов орган, но и повреден слухов орган. Не е същественото следователно дали чуваме и по-тихите звуци, а това дали звуците с нормална сила на звука не ги чуваме твърде силни или болезнени. Това са чисто медицински въпроси, но дали в нещо може да се помогне и с технически средства?

Слухова свръхчувствителност

В медицината отдавна е известно явлението слухова свръхчувствителност или хиперакузия (hyperacusis), което принадлежи преди всичко към областта на психиатрията и неврологията, но за дефинирането на явлението съществуват множество различни дефиниции. Страдащите от това усещат и нормални за други шумове като твърде силни и трудно ги толерират изобщо, а толерантността може да зависи и от моментното настроение. Към усещането за дискомфорт обикновено могат да се прибавят и патологична нервност, нещо повече — и физическа болка. При деца явлението може да бъде разпознато, ако то често слага ръка до ухото си, ако реагира нервно по повтарящ се начин на определени звуци, ако на шумове, които не пречат на други, отговаря с болка, дискомфорт или страх, ако има затруднения в концентрацията, когато около него няма тишина, или ако реагира прекалено на внезапни звуци. И при възрастни се среща промяна на слуха, а определени професии (напр. музиканти, учители) са по-силно засегнати.

Причините могат да бъдат неврологични явления, типично разстройство от аутистичния спектър, разстройство с дефицит на вниманието и хиперактивност (ADHD) и др., последствия от травматични или медикаментозни лечения, вродена чувствителност или заболяване (напр. синдром на Уилямс), или странични ефекти от текущо лечение или симптоматичен комплекс (напр. мигрена), нещо повече — често може да върви заедно с шум в ушите или увреждане на слуха, които във всеки случай трябва да бъдат точно определени въз основа на медицинска диагноза, а възможностите за лечение също трябва да бъдат намерени по медицински път. За съжаление поради множеството причини и днес все още не е еднозначно какво лечение може да бъде общо ефективно, а и в диагнозата има различия.

Патологично усилване на силата на звука

От гледна точка на симптомите и оплакванията подобно, но придружено със спад на слуха друго явление е патологичното усилване на силата на звука (в медицинската терминология recruitment). Най-често заболяването може да бъде сведено до повреда на космените клетки в слуховата система, което се проявява в това, че докато прагът на чуване се повишава — дори с 40 dB, така че пациентът не чува най-тихите звуци, — прагът на неприятност не се повишава, а понякога даже леко спада, така че в крайна сметка чувайният динамичен диапазон спрямо диапазона от около 120 dB на здравия слух значително се стеснява (дори напр. до 60 dB), а усещането за сила на звука нараства непропорционално. Това означава, че спрямо нечуваните звуци малко по-силните звуци веднага се усещат много силни и смущаващи. Името на явлението произлиза от това, че здравите все още клетки до повредените космени клетки от определена сила на звука нагоре започват да работят и да „включват в работа" слуха, докато тогава може вече да крещят към нас, което пациентът усеща много по-силно от своята околна среда. Реакцията може да бъде подобна на хиперакузията: пациентът трудно толерира силата на звука, все още нормална за други. Това заболяване може да повлияе неблагоприятно върху развитието на речта и други социални ефекти, и може да се развие и в напреднала възраст, така че е много важно изследването и лечението. Патологичното усилване на силата на звука спада към специалността уши-нос-гърло. Това коя част от слуховата система го причинява и в каква степен, може да бъде установено чрез аудиологични тестове (напр. изследване по Fowler или SISI). Оплакванията от патологичното нарастване на силата на звука могат да бъдат намалени и с внимателно избрано (не работещо твърде силно, с динамичен компресор) слухово апаратче. Тихата среда при тези оплаквания обикновено помага ограничено: ако значително намалим шумовете в околната среда, то смущаващият ефект наистина няма да настъпи, но може и доловимостта на шумовете напълно да изчезне (да попадне под повишения праг на чуване), което не във всички случаи е изгодно.

Не „свръхчуване"

Изразът „свръхчуване", използван на много места в обществеността, произхожда от заблуждение и не бива да се смесва с други, действително съществуващи явления. Особено при малки деца се използва този погрешен израз, който в ежедневния контекст произлиза от „твърде доброто чуване", а „диагнозата" му е едно просто — макар и в разширен честотен диапазон да се изследва — измерване на прага на чуване, което установява иначе често и напълно нормално явление, че детето възприема и звуци, които са с няколко децибела по-тихи от нормалния праг на чуване. А „терапията" му е специално слушане на музика, използващо добросъвестието на тревожните родители и иначе неефективно: предписва се редовно и относително дълго и силно да се слуша филтрирана, модулирана — пропускаща определени височини на тона, филтрираща други — музика, което обаче, както може да се предположи, не води до резултат, в най-добрия случай могат да бъдат постигнати случайни или анекдотични „доказателства" за ефективност. Близо три четвърти от децата така или иначе чуват с малко по-голяма чувствителност, т.е. усещат и по-тихи звуци от възрастните. Това означава разлика само от няколко децибела, чиято проста причина е, че слухът се променя до ранна тийнейджърска възраст, а ниво 0 децибела на прага на чуване — силата на звука на едва доловимите звуци при дадена височина на тона — е определена от средните резултати на групово изследване, състоящо се от млади възрастни мъже, не от деца. Често и възрастните чуват под прага на чуване, т.е. ушите им са по-чувствителни от средното — иначе средното би било различно. Тази чувствителност обаче никак не означава, че това е вреден симптом или такъв, който трябва да бъде премахнат, нещо повече — за звукови инженери това например е изрично изгодно. Хиперакузията или recruitment обаче са свръхчувствителност, която вече има вредни ефекти, и не произлиза от органното явление „твърде добро чуване", а много повече от обработката от нервната система или от повредата на слуховата система.

Технически възможности

За тези, които поради някаква причина се смущават от шумовете, едно от най-очевидните решения е намаляването на явленията, предизвикващи симптомите. За това се откриват множество технически възможности освен носенето на тапи за уши, преди всичко чрез осигуряване на подходяща среда. С технически възможности може да се намали звуковото въздействие, т.е. нормалните шумове в околната среда или шумовете от употреба, които предизвикват симптомите, могат да бъдат още по-нататък утихнати.

Статията продължава — ще се говори още за тези